Преди да вземете кученце на детето: 4 въпроса, които да си зададете

„Моля те, моля те, много искам да си имаме куче!” - повечето деца рано или късно искат това. Не че аз не исках кон като бях малка (заради историята на Пипи Дългото Чорапче, разбира се), но и с куче щях да се примиря, стига да имаше кой от родителското тяло да ме чуе.

E, никой не ме чу, затова и се зарадвах, когато подариха коте на моето дете – поне коте да си има. Обаче не е там работата. И чак сега си давам сметка защо мама и тате не ми взеха кученце. И защо аз няма да взема.

Защото, преди да решите дали и какъв четириног приятел да изберете за своето дете, е важно да прецените доколко то е готово да се грижи за него. 

Разгледайте казуса "Искам куче!" отвсякъде – заради себе си, заради детето и най-важното - заради кучето. 

Обмислете всички възможности и си отговорете на няколко въпроса:    

1. Дали детето ви разбира, че рошавото му другарче е повече от жива играчка?

2. Дали няма да го дразни или да ревнува от него?

3. Има ли синът/дъщеря ви чувство за отговорност?

4. Би ли помагал/а редовно в храненето, разходката, къпането, въобще - ще се посвети ли задълго в грижите за него, или ще му омръзне и ангажиментът по възпитанието и отглеждането ще легне на вас?

Чак след като си изясните всичко това, можете да помислите каква да е породата. Някои хора ще ви кажат, че най-добрите приятели на хлапетата са кучета от по-спокойни и мили породи, например болонка, голдън ретривър, лабрадор, шнауцер, бял териер и джак ръсел териер, немска овчарка и санбернарско куче.

Но, тъй като и при животните, както и при хората нещата зависят и от възпитанието, а не само от гените, доверете се на съвети и мнения от опитни хора - които си имат и малки деца, и куче/та. Защото дори куче от най-благородната порода може да предизвика проблем, ако стопаните му не се грижат правилно за него.

Марина Атанасова